Самота

 

Когато падне мрак

звезди се пръснат по небето

за тебе мисля пак

върни ми ти сърцето.

Животът ми съсипан бе от раз.

Влюбих се във мъж, най – неподходящ.

Сърцето ми престана да тупти

огънят престана да гори.

Защо ме заблуди кажи,

защо ме омагьоса ти,

нима не знаеш, че съм слаба аз без теб,

защо наказана съм без вина?

А всичко беше толкоз хубаво,

но си ме лъгал я признай

и сякъш всичко стана мрак

и стана АД, а беше РАЙ.

Сълзи блестят, а бузите са впити

останах само сянка зла.

Очите от сълзици са промити

звезди не виждат само тъмина.

И гасне пламакът предишен

от сълзи и от жива плът

от двамата съм най – излишна,

ще тръгна аз сама по своя път...

 


Какво направих не разбрах,

защо за тебе непозната бях?

Защо остави ме сама

да роня сълзи във горчива самота?

 

Животът ми със тебе беше песен,

звън чудесен,

а сега е мрак и тъмнина

и пътят ми покрит е със мъгла.

 

Обичам те  и може би ще те обичам вечно,

дано се влюбиш някога и ти така,

дано тогава осъзнаеш как се носи страдаща душа.

 

Ще дойде този ден

когато ще се сетиш ти за мен,

но тогава ще е късно вече,

защото аз ще легна с мъката в ръка на черната земя.

И ще рониш сълзи върху мен,

но мойто тяло ще е вече ТРУП студен.

ЩЕ ДОИДА...

 

Лъжи ме,но бъди ти истински,,

мрази ме,но бъди ти искрен

че аз за тебе пак живях,

с една любов,в сърце от прах..

 

Не съм красива и даже рая

не мога да ти обещая,

не съм велика,а съм забравена

от всичко аз бях изоставена.

 

И само ти си моя свят,

за тебе плаках и живях,

но ти рани ме със лъжи

и моят свят ти разруши.

 

Но знай,ще доида с ураган,

а моят щит е тъмнината.

Ще стъпвам като великан,

от стъпките ми ще ехти земята.

 

И моят ятаган ще е Луната,

закрилници са ми звездите,

ще те накажа за лъжата

и ще те гледам във очите.

 

А бронята ми е нощта,

калена в земните недра

и конят ми е моита сянка,

по-бърз е даже от кондор..

 

И като дойда ще ридаеш,

ще молиш ти и ще желаеш

да бъдем заедно пак,

но в светлина-не в мрак.

 

Със спомена ще те отблъсна,

с лъжата ще те изгоря

и после знай,ще те разпръсна

да отлетиш във вечността.

 

И нявга ще си спомня,

че веднъж съм обичала,

но любовта лъжовна

със сили ме увлича.

Не мога да се осъзная,

не исках и не ще ридая

за теб любов..лъжовна....

Че беше ти сълза горчива

която нивга не изстива...

 

 

 

ma ti luda li si che pishesh stihove? xa-xa-xa? vlez v moq blog i 6a razbere6 kvo trqbva da se pi6e.... xa-xa-xa-xa-xa-xa-xa-xa-xa

Мило мое малко коте,напълно и изцяло съм съ теб въ стихоплетната сърдечна болка,но ще ти мине,сигурен съм азъ! Тъй както времето лекува,ще срещнеш другий Человек,тогаз скръбта завчас минува-кат тъмния оттекъл век! А дотогаз- "Когато мрак покрие теменугите,и вятър въ клонаците ечи,е.. им мам..а на другите-въ себе си утеха потърси!" Честита Нова Еврогодина,да ти принесе здравие и щастие,твой Дедо Саймън

hi stiha 1 ti e 4udesen izpalnen s mnogo 4ustvo mnogo e podhodqst za perioda v koito se namiram v momenta az

Радост,кеф и удоволствие,ако мога виртуално да съдействувам /съдействам/ за очистването-отключването от негативната страдалческо-сантиментално-кризисно-плачевна емоция,що в душата твоя е печал вселила,ще срутя с мощен вик злокобната и сила /мамка и и емоция с емоция такава,ще ми тормози тя чедото,с мене ще се разправя,ако се ядосам!!!!!!!!!!!.

leleeeee,nqmam dumi!!!!!Napravo mi sprqha duha tezi stihotoreniq!Mnogo,mnogo,mnogo sa dobri,naistina!Qvno umee6 da izrazqva6 4uvstvata 4rez dumi!EVALA;)

super sa.prodaljavai vse taka.Az sa6to pi6a stihove predimno na tema lubov no ne se osmelqvam da gi poblikuvam.uspeh ti jelaq

vsi4ki sa super no jelaq ti uspeh